Деян Каменов или Дидо от D2, както го познават всички, спечели

Деян Каменов или Дидо от D2, както го познават всички, завоюва " Фермата " през 2018 година и сбъдна дългогодишна своя фантазия за лично студио. Четири години по-късно " Фермата " още веднъж е в центъра на събитията за него, тъй като той прекрачи за повторно прага на най-популярното стопанство у нас. Този път обаче, не стигна до финала.

Това, което му се случи в този момент обаче, Дидо няма да не помни в никакъв случай през живота си. Емоцията е безусловно разтърсваща за него и задоволително изненадваща, с цел да няма по какъв начин да бъде квалифициран за нея.

- Дидо, ти прекрачи прага на „ Фермата “ за повторно. Какво се промени в този момент за теб, по-лесно ли ти беше или в противен случай?

- Първият път, когато влязох във „ Фермата “, бях значителен глезльо и първите ми десетина дни там бяха страховит стрес. Това, че вървя в планината два или три пъти в месеца на палатка, напълно не ме беше подготвило за това, което ми се случи. Периодът ми на акомодация не беше по никакъв начин, но по никакъв начин прелестен – къпането на открито, шерването на една тоалетна с още 20 човека… В един миг тези неща просто избледняват, за сметка на връзките с хората и дилемите, които би трябвало да се свършат.

Вторият път, почтено казано, знаех, че се хвърлям в дълбокото и изискванията ще са сурови и тегави, само че просто нямах визия какъв брой. Беше много сурово спането под навесите. Първите нощи беше мъчно.

Отвъд това имаше доста задания и доста работа. За разлика от първия път обаче, в този момент в връзките си с хората бях доста по-спокоен, толерантен, благополучен, липсваха всевъзможни интриги и злословия. Нямаше толкоз доста дразнители. На моменти някои обстановки с участници ме напрягаха, само че като цяло хората вътре бяха подбрани сносно. Имахме желанието да се сработваме, да си прощаваме един на различен и да бъдем тим, макар всички разлики.

- Ако вярно те разбирам – в случай че се определяш като „ глезльо “ в първото си присъединяване, то в този момент думата би трябвало да е друга? Или не?

- Първото ми присъединяване несъмнено изигра роля за мен от позиция на това да вляза квалифициран и кален втория път. Освен това предходния път стоях цели три месеца в стопанството, а това доста съществено калява. Въпреки това още при влизането си във „ Фермата “ в този момент останах мощно сюрпризиран от обстоятелството, че би трябвало известно време да живеем с доста малко храна. Иначе изискванията не ме изненадаха, просто беше по-бързо и динамично всичко.

- Във финалния двубой, след който напусна „ Фермата “, ти получи доста сериозен удар.

- Да, по този начин е, само че към този момент се възвръщам. Имах проблеми с разтежение на межуребрени мускули, натъртени ребра и контузия на пръст, за която разбрах чак след борбата. Изпитах мощна болежка, когато се разтегнах при слагането на пъновете, а не след рухването от количката. Но си споделих, че тази борба ще я взема, каквото и да стане, без значение по какъв начин се усещам. И я взех. Исках да видя защо и до каква степен ще ми стигнат силите, още повече против един толкоз квалифициран физически човек. Раздадох се.





- Значи си извършил план-програмата?

- Ами, почтено казано, се изложих в частта с въжето и оплитането по безусловно неразбираеми за мен аргументи. Понякога обаче, след 20 дни в такива условия, не си даваш сметка доколко се редуцират опциите ти. Но след нещо сходно излизаш сигурно по-силен, в сравнение с си влезнал.

- Когато завоюва „ Фермата “ при първото си присъединяване, ми показа, че ще сбъднеш фантазията си с огромната премия. А в този момент имаше ли нова фантазия за сбъдване, ако повториш триумфа?

- Честно казано, не съм си помислял и за секунда, че мога да печеля с тази група хора, които влизат за повторно във „ Фермата “. По-скоро желаех да бъда там за персонално наслаждение, филтриране и с цел да си дам малко отмора след тези две години на пандемия и всеобщо сдухване на хора, които единствено внимават до кого ще се допрян, къде ще отидат.

Аз съм доста свободомислещ и тези неща със затварянето извънредно ме дразнеха. Мога да кажа, че „ Фермата “ беше моят антидот! Хубавото нещо, което желаех да ми се случи в този миг бе да се откъсна от всевъзможни връзки - телефони и тв приемници... Исках да се окъпвам във вода на открито, да съм на слънце по през целия ден, тъй като това извънредно доста ме зарежда. И в действителност си потеглих от „ Фермата “ доста зареден.



- Как те посрещнаха околните ти – брачната половинка ти Юлия, децата?

- Тя беше доста щастлива, че се прибирам. Но ще ти споделя нещо друго. Мислех си, че към този момент съм на години, в които няма по какъв начин да се разклатя прочувствено дотам. Но сега, в който се прибрах, и видях Юлия, а по-късно и дребния ми наследник, направих следното – паднах на колене и започнах да рева. Прегърнах сина си и не се отделих от него четири дни. Не чаках, че ще се усещам по този метод, в действителност. Във „ Фермата “ ги има високия адреналин, страстите и не знаеш по какъв начин ще се чувстваш на открито, до момента в който не излезеш. В стопанството всяка вечер си пеех една песничка, която пея на сина си, с цел да го замайвам. Когато го видях, чувството беше неописуемо.

- Може би ти е била нужна втора „ Ферма “, с цел да схванеш степента на силата на връзката ви?

- Това, което се случи в този момент, в действителност ме раздруса радикално. Не чаках, че ще се усещам по този метод. След първото ми присъединяване във „ Фермата “, дребният ми наследник не беше още роден. Тогава се радвах доста на огромния ми наследник, който е от първия брак на Юлия.



- Изненада ли те нещо в отношението сред хората в стопанството?

- Отношенията сред хората във „ Фермата “ бяха точна извадка на това, което се случва и на открито – и от хубавата, и от неприятната страна. Но ще кажа, че фермера, който избрах, когато отпаднах – Серафим, за мен е един от най-яките, топли и успокояващи хора. Той е като мас за всевъзможни човешки нелепости, издребняване и изглупяване.

- Значи за него ще стискаш палци да стигне до край?

- Да. А от дамите несъмнено изпитвам благосклонност към Веселка, Нина и Лили, както и към всички от нашия тим. При мъжете възприятието за принадлежност към тим и за това, че вършим нещо дружно, надделяваше. Често споделяхме несгодите, което сплотява доста. Определено към Финци, Чавдар и Яни имам най-големи благосклонности.



- А дали сте си говорили с Юлето да се опитва и тя да взе участие в идващия сезон на „ Фермата “?

- Всъщност да, обсъждахме го. Тя сподели, че несъмнено съм се изчерпал за тези два сезона и няма какво повече да покажа. А аз й отговорих, че в мое лице към този момент си има подготвен персонален треньор, който да я приготви. Но по отношение на суровите условия вътре, тя сподели, че най-вероятно ще издържи тъкмо един ден, преди да каже: „ Изведете ме! Искам баня, огледало в цялостен растеж и в случай че може няколко чифта облекла за преобличане “. Затова считам, че тя по-скоро няма късмет да влезе вътре, само че животът е непредсказуем и в случай че се случи, ще се развличам от сърце.

- Може би като прочете какво сме си говорили в този момент, ще се реши…

- (смее се) Ами уповавам се, да се въодушеви и да го направи напук против мен. И в двата случая резултатът ще е зверско развлечение за мен.

създател: СЛАВА
...